сряда, 6 февруари 2013 г.

Yager - част 1

Европеиското кино, смея да твърдя е в пъти по-добро от американското, ако могат изобщо да се сравняват. Европейската кухня - също. Пластмасовите чаши и картонените чинии са жалки пред порцелановата традиция на Майсен. Полуфабрикатната Америка ми прилича на малка сестричка на Европа, навлязла в пубертета -ужасно инфантилна, досадна. его-центрична, нахална и натрапчива.

Това може би обяснява гордостта ми от факта, че пиша за европейска игра, макар на запад от Балканите да нямат към нас много по-добро отношение, отколкото аз - към всичко, намиращо се западно от Атлантика.

Особено продължително и цветисто съм склонна да коментирам американските екшъни. Ниско или високобюджетни, те всички си приличат досущ - излизат на конвейер, съдържат само насилие и съмнителни лафове и ценности, твърде малко секс (в Одеон преди време завъртяха някакъв френски филм, в който 15 минути даваха изнасилване... Никоя измишльотина със слузести извънземни и оцеляващи смелчаци или задника на Лопес, таралянкащ се на фона на лозунги за домашното насилие, не може да е по-брутална от битовия примитивизъм, лъхащ от Стария континент).

Европа, сътресения, войни и помирения, аристокрация, ад и рай, живот, наситен с живот! Америка - една Матрица.

Както и да е, мисълта ми беше за Yager. Първата рожба на Yager Development носи името й. Ха сега познайте как се казва главния герой. За позналия - рекламен календар на новия прах за пране „Дойче Еъркрафт Шпийле“



-    Пешо? - глас от публиката.

-    Хм... Близо беше, но за съжаление календарът остава за редакцията.

Всъщност името му е Magnus Tide. Той е от добрите и е пилот, а задачата му е да попречи на лошите да завземат въздушните пътища Еди-Къде-Си и да изнудват населението в едно бъдеще, което се надявам с вас никога да не доживеем. С разгръщането си фабулата ще заплита Магнус в все по-гъста мрежа от опасни интриги и рисковани начинания. Ще запомните играта със заплетени като в класно РПГ второстепенни сюжетни линии,
в които вие активно ще участвате, имайки избор и взимайки решения. Голяма част от удоволствието от играта ще е генерирано в изследването на света извън конкретните ви задачи.

Иначе бричката на левента се казва Еди-Как-Си и лети. С нея той ще се изправи срещу лошата кака Еди-Коя-Си. Като какво ви звучи?

-    Като средностатистически шутьр?
Грешка! Самолети има в симулаторите и аркадните екшъни. Yager е второто - прилича много на Echelon. Действието се развива ГОРЕ. С времето ще получавате достъп до множество оръжия, които в много от аркадно ориентираните мисии ще използвате интензивно. Но в началните ще упражнявате най-вече свикването с управлението, което е малко по-сложно от примитивния тип „газ-спирачка-завой-нагоре-надолу“, но е лесно усвоимо.

Летящата машина има два режима на управление - Jet и Hover. I/I като казвам „режим на управление“, нямам предвид „два изгледа“. Разликата във външния вид витае някъде около екзистенциалния минимум, докато тази в управлението е драстична. Което от своя страна изисква, разбира се, и различен подход. Ако и в двата режима гледате еднакво тъпо, подозирам, че сте сбъркали играта. Около дузина или повече клавиши ще са ви нужни за управление. Копче за удар, копче за спусък, копче за зуум, смяна на оръжия, прихващане на врага, алтернативен огън (не всички оръжия го имат обаче), „взимане“ на екстри, приземяване, карта на местността, спирачка/заден в двата различни режима, смяна на режимите, + управление на посоките - в случай, че са ви много, обърнете се към някой секс симулатор, там вероятно се използват само стрелка напред и стрелка назад.

За Jet режима е ясно - екшън, намирате се в нещо като изтребител - малък и маневрен, с него трябва да извършите чудеса. Който е играл множеството подобни аркейдни летялки е прекрасно запознат.

В Hover влизате в ролята на небесния еквивалент на пън, носещ се по течението на голяма, величествена река. Бавна река. Нещо като цепелин. Какво е преимуществото му пред приятното бръмкане и лупингиране насам-на-там? Първо, не ви се завива свят. Второ, ушите ви почиват. Трето, когато искате да атакувате неподвижна цел, някак естествено шансовете ви да я улучите растат обратнопропорцио-нално на скоростта, с която минавате над нея. Следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар