неделя, 28 февруари 2016 г.

Starfleet Command: Empires at warr

Космос. C развитието на науката и техниката тази шест буквена дума става все по-необятна и предизвикателна. И все още никой не би могъл да посочи точните и граници и дали съществуват въобще. Например на гръцки да си “космичен” значи да си “красив” или по-точно “подреден”. Не знам обаче дали това е причината напоследък да излизат толкова страшни игри на междузвездна тематика. Едно от предположенията ми е, че хората се притесняват от следствията на Айнщайновата “теория на относителността”. Или по-точно невъзможността да се прескочи скоростта на светлината и нейните неприятни последствия - например да се ходи на почивка до “Алфа Кентавър” или “Сириус”. За по-възрастните деца “Седморката на Блейк” сигурно ще поражда приятни спомени още дълго време. Но най-известният сериал за мен до момента си остава Star Trek и безбройните му продължения. Спомням си как преди няколко години се радвах като дете на поредната история от дневника на капитан Люк Пикард. Ако същото важи за вас сега, сигурно с удоволствие ще се пишете доброволци в поредната серия междуимперски войни. Играта Starfleet Command е нещо като доразработка на Star Fleet Battles. Добавени са две нови раси - Mirak и Interstellar Concordium (ISC). Предполагам с голяма доза вероятност, че поне едната от двете игри, ако не и двете/не ви говори/нищо. Новото заглавие няма нищо общо с другия представител на сагата ST - Deep Space Nine: The Fallen (сигурно дължината на името значи нещо за тези хора), представена в предишния брой, нито пък с ЗD-екшъна Star Trek Voyager: Elite Force. Действието се води изцяло от външна за корабите камера. На развитието на играта не влияят обекти, по-малки от най-малкия звездолет на коя да е от расите. Предисторията, както винаги е дълга, поучителна и пълна с патриотични чуства. Целта, предполагам, е първо да започнете да играете с нашите образи от федерацията (Federation). И така... Надписите свършват и започва действието. Двете възможности за избор още са за сингъл или мултиплейър. Единичната игра е нещо като учебна пoстановка. Независимо че ще изиграете учебните мисии, много от нещата в реалната игра ще са загадка за вас. В най-добрия случай ще се научите да управлявате съвсем несръчно, уверявам ви, поверения ви боен кораб. Това умение ще ви послужи за основа на всичко останало. i Най-сложното в играта за мен си остава адекватната реакция на дадената ситуация. Не за друго, а защото за всяко действие си има бутон от клавиатурата. За запознатите с управлението на боен космически кораб вече е ясно какво имам предвид. Играе се с цялата клавиатура. От друга страна за любителите на мишката е предвиден донякъде удобен интерфейс. Но поради липса на място, всички бутончета там са малки и в напечени ситуации се уцелват доста трудно. Една добра стратегия е използването и на двата начина за управление. Директните копчета към оръжията се използват често и се научават сравнително бързо., За щитовете, които и без това се презареждат твърде бавно, няколко секунди мотаене с мишката не биха били фатални. За още по-голямо удобство скоростта на самото действие може да се регулира “ръчно” от 1-ва до 11-та степен. Команди за промяна на състояниеo на корабите могат да се дават и по време на пауза. Основната цел е да трупате prestige. Това става след успешно завършване на приетите задачи. Освен това престижът играе роля на ресурси, без които не ще можете да преоборудвате старото корито или да го замените с ново. Има и друг хубав елемент - може да избирате между няколко кораба, преди да се гмурнете в празното пространство. Не са най-доброто в империята, за която играете, но за първите мисии вършат работа. Ако се притеснявате от липса на информация - няма страшно. Може с часове да проучвате новините, сведенията за различните империи и за каквото още се сетите. Безинтересното в Цялата история е, че всичко е на английски и няма да срещнете дори сричка на клингонски, ромулански или миракски. Расите, участващи активно в играта, са осем. Като цяло само федерацията е най-добре балансирана по показатели. Въпреки отделните качества, на различните кораби има и някакъв общ модел на игра, подходящ за начинаещи. Той може да се формулира така: удряй пръв и не давай да те ударят два пъти на едно и също място. За да се ориентирате по-добре в предпочитанията си, ето по няколко думи за Всяка една от расите. Klingon - империята с най-агресивните жители В галактиката. Тяхната нападателност е вградена във всичките им кораби. Ако искате да “мачкате” със силни оръжия без много мислене, може да започнете да играете с тях. Слабото им място е в щитовете. Тежкото въоръжение пречи на добрата отбрана. Romulan - притежават “крехки” кораби, но имат завидни способности в играта на криеница. Плазмените им торпеда също не са за подценяване. \ Lyran - конкурират федерацията по техническо развитие. Във флота им намират място така наречените PF (Pseudo Fighters). Teхните оръжия се регенерират бързо и имат прилична мощност. Евтини са и това работи добре за количеството, с което можете да се снабдите. Hydran - свикнали са на близък бой. Могат да понесат много Вражески попадения, преди да загубят контрола над кораба си. Тайното им оръжие са изтребителите, готови за свирепа атака и бор ба до последно. Gorn - тежки и флегматични кораби, но с много зъби на борда. “Плюят” и по малко отрова, когато са в настроение. ISC - притежават кораби с голяма огнева мощ, но с щитове, които почти не покриват гърба им. Ако формацията им бъде разкъсана, последствията може да са доста фатални за тях. Ако играете внимателно и разчитате на мощната им плазма, има голям шанс да спечелят симпатиите Ви. Mirak - имат слабост към ракетите. По-точно към многото ракети. Щитовете им са доста издръжливи на вражески попадения. При тях също не се иска много размисъл по време на игра. Federation - с две думи: истинските хуманоиди. Тяхното предимство е само едно: нямат слабости. При тях маневреността, защитата и атаката са еднакво добри, а защо не и еднакво лоши.

неделя, 4 май 2014 г.

Neverwinter Nights - Igri s boi

Bioware не спряха да пускат хитове: Bladurs Gate, Planescape Tournament, Icewind Dale - Все класни RPG-та, които оставят трайна следа след себе си. Bladurs Gate примерно постави нови канони в жанра с boini igri и се превърна в тотална класика за всички времена. Planescape Tournament беше може би единствената игра с история, която е “по-мащабна” дори и от Библията - достатъчно нестандартна, адски интересна и увлекателна, юетпй йаю пък беше едно малко или повече Icewind Dale - приключение, което отново задържа погледите на RPG феновете за дълго.



Какво още може да очакваме от култовите Bioware ? Нов Bladurs Gate вече имаме, продължение на Icewind Dale ще се появи съвсем скоро... Може ли геймърът да иска друго, освен да види любимия си жанр прероден и изцяло променен. Neverwinter Nights определено ще стори това с представите ви за добра игра.

Засега подробностите около сюжета тънат в мрак. Нещото, което би шокирало всеки, е, че няма да ви се налага да играете готови приключения. Ще можете да влезете в ролята на Dungeon Master и да си изградите сами света, който да разиграете.

Както във всяко RPG, и тук ще можете да си създадете персонаж. Имате на разположение седем раси и 11 много различни класа. Ще можем да видим пълна колекция от фентъзи-раси и в редиците на враговете си. Освен със стандартните Humans, Elves, Half-Elves, Dwarves, Gnomes и Halflings, Wizards, Priestes, Paladins, Druids, Rangers, Fighters, Rogues и Bards ще можете да играете и с новите и адски силни Half-Orcs.

В процеса на правене на герой ще можете да избирате между стотици специални способности и героични качества. За да бъдат тотално различни персонажите, в играта ще има включени над 2000 портрети на герои, от които ще можете да изберете. Ако случайно те не ви достигнат, в Интернет 100% ще можете да си намерите поне още толкова. Вече ще можете да вдигате ехреrience-а си до 20-то ниво, което на фона други ролеви игри е доста високо. За ентусиастите, които искат да си изградят собствен свят, Bioware са помислили доста. Заедно с играта ще излезе и специален Aurora Toolkit, който служи точно за това. Възможностите са кажи-речи неограничени. Ще можете дори да си създадете огромни открити пространства и да сложите сто-тина-двеста “дзвера” без да ви насича графиката. Това става благодарение на специалния оптимизиран Зй-енджин, който разработват авторите. Той дава безбройни възможности при изграждането на светове, в които можете да сложите каквото си поискате и както си пожелаете. Самите автори казват за играта си: “Ние не се стремим да направим компютърна ролева игра, искаме такава смесица между истинско и компютърно RPG, че играчите да не усещат разликата”. Това изказване наистина е доста смело, особено имайки предвид, че досега не е излизало нито едно RPG за РС, което да доставя дори и половината от кефа, който се получава при истинските тейбъл топ игри.

Но не си мислете, че единственото, което ще ви се налага, е да правите нови светове. Естествено, ще трябва и да играете. За целта авторите обещават доста стабилен сингъл- и мултиплейър. В соловата игра ще трябва да минете 28 модула с приключения като всеки от тях ще ви отнеме средно между четири и шест часа. А това, което е сигурно, е, че след като излезе Neverwinter Nights, веднага ще се нароят един куп нови модули, сътворени от фенове. Така че спокойно - без игра няма да останем.

Сега сигурно се питате: как така изведнъж толкова промени в жанра? Ами, много просто. За графиката предполагам ви е ясно - на хората малко им писна да гледат персонажите си под един и същи ъгъл вече пета година и Bioware са решили да променят малко визията. Другите, идеологическите промени, са по-сложни. Значи досега всички ролеви игри излизаха под втора ревизия на AD&D (вижте статията за RPG). Neverwinter Nights ще е първото заглавие (на Bioware , защото SSI пускат Роо1 of Radinace II), която ползва трета ревизия на тези класически принципи на ролевите игри. Третата ревизия прави доста промени в правилата, които едва ли ще успея да ви обясня в тази статия, затова просто ще спомена най-важното.

Имате нова раса - Half-Orc. Вече можете да се срещате много повече и различни противници. Можете да вдигате опита си доста нависоко. Освен това има и немалко промени в правилата за водене на битки, придвижване и т.н., но да не задълбавам много. Казвайки битки, се сещам за едно от обещанията на авторите - Много кръв!



Според първоначалната информация битките ще са доста кръвопролитни и атрактивни. Ще можете да изпълнявате специални артистични удари, които да събират погледите на околните. Същевременно магьосниците ще могат да правят изключително пищни магии. Всяко от заклинанията ще бъде анимирано в перфектно 30, което според производителите още не е виждано в RPG. Новият Aurora Engine ще спомага за ренде-риране на огромни триизмерни обекти, без да се задъхва машината ви. Той е модификация на Omen Engine, познат ни от МОК 2. За съжаление и този енджин ще има същия недостатък като стария Infinity - ще блъска голямо количество темпорални файлове... За сметка на това обаче, всяко същество ще си има собствена снимка, дори и буболечките по земята. Да, правилно ме разбрахте... дори и буболечките! Все пак това не е чак такава важна част от играта, но е един прекрасен признак за добре свършена работа. Личи си, че авторите са се потрудили яко, за да направят това, което всички очакваме. Според мен е редно сега да спомена нещо и за мрежовата игра.

В мултиплейъра ще могат да се включват 64(!) героя, които имат възможност да се бият един срещу друг или да минават заедно модулите. За целта Bioware ще сложат специален сървър, на който да се пази информацията за всеки от играчите. Чийтовете този път ще са кажи-речи невъзможни, защото ще има компютър, който да прави математически изчисления дали определен предмет може да бъде в даден персонаж при положение, че той е еди-кое-си ниво. По този начин става невъзможна и появата на непобедими герои.

Въобще новата игра на Bioware вероятно ще бъде великолепна. Върху нея се работи вече четвърта година и да се надяваме, че ще я видим до 4-5 месеца. А дотогава може да четете фентъзи или да се опитате да играете истински ролеви игри. Ако се заемете с второто, може би няма да ви стигне времето, за да обърнете достатъчно внимание на Neverwinter Nights.


сряда, 24 юли 2013 г.

Giants: Citizen Kabuto

Една райска планета, две раси, които мирно си живеят на нея, няколко неканени гости и множество малки досадници... Достатъчно съставки за една истинска каша или за брилянтна бъркотия, ако предпочитате. В буквалния и в преносния смисъл тя вече е забъркана и ето я кипи с пълна пара - Giants: Citizen Kabuto!


Най-сетне се наканих да седна пред клавиатурата. Да, не беше лесно, защото все някога трябваше да спра да геймя. Какво играх ли? Giants, естествено. Една от последните игри на Interplay и Planet Moon, която е направо прекрасна. Защо ли започвам направо със суперлативите? Много просто - играта е възхитителна! И то във всяко едно отношение. Естествено, онова, което прави една игра такава, е историята. А в Giants тя е един от основните плюсове. Сега се предполага, че трябва да ви я разкажа подробно и с детайли. Да, ама няма! Ще си я разберете сами по време на играта. А тя е толкова увлекателна и оригинална, че повярвайте ми - няма да станете от PC-то, докато не я превъртите. А това определено не е лесно, защото авторите са предвидили поне 60 часа игрово време и то ако става дума за изпечен геймър.

Giants има и сингъл, и мултиплейър режим. Според мен очарованието на играта определено е в сингълплейър режима. Там ще трябва да минете кампания, която е story - driven, или казано по друг начин интригата ви се поднася на порции в хода на геймплея.

Имайки предвид, че това вече стана модерно, сигурно няма да се учудите или да си кажете:
щом e story - driven, веднага си я взимам!




Но не си мислете, че сте виждали или по-точно чували такава история. Тази игра няма нищо
общо със заглавията, излизали досега. В началото ще започнете с Месс (Meccaryns). Те са изключителни симпатяги: мечтаят само за планетата Майорка, пускат оригинални лафове и говорят с перфектен британски акцент. Това ги прави и най-оригиналните персонажи в играта. В началото ще командвате само един Месс, а после ще намерите и останалите четирима, които са се загубили из пустинните острови на райската планета. Можете да играете както в first person perspective, като Quake и Unreal, така и от трето лице. Ще боравите с безумни оръжия и постоянно ще ви се налага да ползвате вашия jetpack. Ще ви преследват гнусни същества, твърдо решени да ви хапнат на закуска и ще трябва да спасявате малките досадници Smarties, изпаднали в беда.

След това ще влезете под кожата на Sea Reapers, а най-накрая и на гражданина Kabuto, чието име присъства в заглавието на играта. Тази концепция ще ви помогне по-добре да овладеете спецификата на всяка раса. Ще имате предостатъчно време да свикнете с Месс-овете, преди да минете на Reapers. От друга страна това е и недостатък на играта. Аз лично свикнах много с петимата “изродясали” хуманоиди и ми беше адски жалко, че спирам да играя с тях. Delphi, която е основният герой в кампанията на Sea Reapers, е магьосница и прави заклинания. Естествено, от време на време й се налага да използва своя меч и лък, но основното средство за защита и нападение си остават магиите. Тя има и турбо режим, с който може да се изстрелва на-ляво-надясно и изглежда като герой от Матрицата. Повярвайте ми, no-време на една от мисиите с Delphi, в която трябваше да избия разни уроди, се чувствах точно като Нео и Морфей в хитовия филм. Всички летяха нагоре-надолу, оставяйки размазани следи във въздуха ... безумие!

Kabuto пък е бруталният герой. Той разчита единствено на големите си и здрави юмруци, на челюстите си и на пилешкия си мозък. Може да не “убива” враговете си, а да ги изяжда. По този “канибалски” начин дори черпи и енергия. В играта са включени и едни малки създанийца, които се мотаят около вас през цялото време - Smarties! Ето тук по-философски настроените биха достигнали до изначалния извод, че Месс са техническата раса, Reapers съчетават магията с природата, докато Kabuto е самата природа. По-прозаичните биха казали, че това е просто игра с три различни “раси” Но тя съвсем не е обикновенна игра. Авторите бяха заявили, че ще представлява хибрид - невиждана досега жанрова смесица. Според мен не е чак толкова своеобразна като жанр, а странността й се крие в това, че е с най-добре развита история. По време на играта ще имате възможност да наблюдавате стотици in-game console филмчета. Те са прекрасни -с велик хумор и със страшни случки.

Че играта е хибрид, няма две мнения, но хибрид между какво и какво? Естествено, ще ви направи впечатление, че играта е екшън! Но ако се замислите малко, ще видите, че в нея има и мотиви от jump’n’run. Историята пък е доста заплетена и повечето мисии са от типа на “занеси еди-какво си”, “отиди еди-къде cu”, а това са направо quest задачи. Наред c това има мисии, в които ще ви се наложи да строите бази, а това си е стратегия. Има и arcade-елементи все пак! В крайна сметка Giants не е нито стратегия, нито куест, нито jump&run, нито екшън нито arcade...
Тя е jump&run-екшън-kyecm със стратегически arcade-елементи. Кашата, която се е получила, наистина е страхотна. Чувството, с което ще останете след като я минете, е доста странно. Смесица между гордост, обърканост, неудовлетвореност, изненада... Всички тези неща ще ви минат през главата, докато изиграете Giants, че и след това. А в края (може би и пo време на играта) ще ви светне, че всичко това е някак си свързано помежду си. Заплитат се любовни интриги, има спорове между бащи и синове, майки и деца... общо взето в Giants е пренесен един цял свят от същества, които живеят свой собствен живот. В един момент по време на играта се почувствах объркан. За какво играя? За удоволствието, или за да видя следващото филмче. Е, отговорът е някъде там... След определен момент играх, най-вече за да гледам филмчетата. Сега осъзнавам, че може би ще е върховно, ако Planet Moon и Interplay направят пълнометражен филм на базата на компютърната версия. Малките конзолни сценки определено може да запълнят 60 минути екранно време!





А иначе финалът на играта не е това, което очаквах. Някак си свършва прекалено нормално... Е, ще видим дали на вас ще ви хареса. Нещо наистина досадно и неприятно е, че няма предвиден in-game save! Заради този проблем ще ви се наложи да преиграете не една и две мисии. И като казах “мисии”, се сетих, че все още не знаете как е структурирана играта.

Всяка “раса” има 5 или 6 story-тa! Във всяко story има по няколко мисии, разделени с филмчета. Е, между всяка история ще ви се налага да чакате по 3-4 минути за зареждане, но поне между мисиите няма и секунда забавяне. Има и нещо доста объркващо. Това са контролите. Всяка “раса” има различно управление.

В началото с Месс всичко ще ви бъде обяснено, но по-нататък с Delphi и Kabuto ще ви се наложи да се оправяте сами. Май е редно да спомена нещо за графиката и звука. Графиката е много добра, но има отвратителни бъгове. На 1024x768x16 картинките пак не бяха дотам изпипани - от време на време персонажите потъваха я в стените, я в подовете. Дори ми се случи да не мога да мина мисия заради бъг. Но бъдете спокойни, спасение има и то се нарича patch 1.1.

Всъщност от известно време много фирми правят масирана многообещаваща реклама, а на практика пускат на пазара “разводнени” продукти. Е, при Giants нещата не стоят така. Planet Moon май са успели да създадат играта, за която говореха по рекламите. Заглавие с невероятно як сюжет, който на всичкото отгоре е адски оригинален и интересен. Друг плюс на Citizen Kabuto са невероятно смазващите лафове. Сигурен съм обаче, че част от майтапите ще останат недоразбрани от някои хора. Жалко (за такива, като тях де :))!

Месс: Най-дебилните!

Те са петима. Те са красиви. Те са неустоими. Говорят с прекрасен английски акцент. Baz, Tel, Reg, Bennett u Gordon са готови да се притекат на помощ на всеки, изпаднал в беда. Особено ако е от женски пол. Те не си падат единствено по руси едрогърди мадами. Навити са и на малки, бушонирани, плоски и грозновати чуждоземни девойки. Е, някои от тях се целят и по-високо! Като цяло обаче, общият дух на компанията е да замитат къде що падне и където падне, без да подбират. Играта с тях е може би най-забавна. Постоянно пускат лафове и правят тъпотии. Същевременно най-голямото им забавление е да убиват Reaper-u. Разполагат с 5 вида оръжия, гранати, flares, jetpack и разни други джаджи.



Delphi: Най-сексапилната!

Първоначално дъщеричката на Sappho - принцесата на Sea Reaper-итe (морската жетварка - ха-ха) е била замислена и направена гола-голеничка. Но 2-3 месеца преди премиерата на играта се появиха моралисти, които решиха, че така се развращават “малките деца”. Сега Delphi е по сутиен и пола, но и те са достатъчно прозрачни :). Ако ви пречат, просто отидете в директорията Bin и преместете някъде другаде файла arpfix.gzp (ефектът се появява в 90% от случаите!) А иначе красавицата разчита на своите мечове и лъкове. Самураят Yan я научава и на няколко магии, които тя също може да ползва пълноценно.

Най-готиното й умение е Turbo. С него се движи точно като Агент от Матрицата и оставя контури зад себе си! Кръвта й се регенерира, когато се потопи във вода.

Kabuto: Най-бруталният!

В играта няма да Ви се наложи да играете с Kabuto, а просто с превъплъщението на Delphi (май по тоя начин Ви развалих малко кефа от изненадата :(). Това обаче не пречи да усетите целия брутализъм на този изверг. Той троши, чупи и блъска всичко по пътя си. Най-хубавото му умение е Adrenalin Shock, с което събира мощ, за да нанася по-силни удари. Може и да ражда малки - Offsprings, които са неоценими помощници в битките. На фона на Kabuto всички гадини и врагове изглеждат, а сигурно и се чувстват като лилипути. Ако искате да се насладите напълно на това шоу обаче, трябва да си изтеглите blood-patch - разпространява се безплатно:)!








събота, 6 април 2013 г.

Tyrian 2000

Легендите трудно умират! Преди 5 години една екшън игра предизвика истинска еуфория сред геймърите и стана причина за множество безсънни нощи пред мониторите. Играта се наричаше Tyrian и предлагаше нещо невиждано дотогава. Бърз аркаден екшън с впечатляваща графика и изключителен за времето си звуков фон, който дори предлагаше екстри като стереоефекти и General MIDI музика. Сега в началото на новото хилядолетие тази класика най-неочаквано се завърна. Eclipse пуснаха леко модернизиран вариант на култовото си заглавие под името Tyrian 2000.

За пропусналите оригинал накратко ще припомня за какво става дума. Tyrian 2000 е от чистокръвните игри за момчета в най-добрите традиции на класики от калибъра на Starforce. В играта вие управлявате космическо корабче, което гледате в 2D перспектива отгоре. Целта е проста: Да избиете всички противници на съответното ниво и най-накрая да се справите и със съответния Boss. След това цялата операция продължава на следващото ниво, което, разбира се, е по-трудно и населено с по-до-садни гадини. Цялата тази работа се развива с шеметна скорост и особено на по-късните нива често ще се чудите откъде точно е дошъл смърноносният изстрел, който е сложил внезапен край на вашия стремеж към славата. Разбира се, и вие не сте съвсем беззащитни. Освен стандартните лазери под формата на power-ups ще намерите ни повече, ни по-малко от 100 различни оръжия за масово унищожение. Самият кораб също подлежи на подобрение. Общо се предлагат 10 модела, някои от които имат мощта на космически крайцери.



Нека сега обаче видим какво ново има в Tyrian 2000. За съжаление не чак толкова, колкото човек би могъл да си помисли. Към оригинал-ната игра е добавен един нов епизод, с който броят на нивата е на-растнал до внушителната цифра 65 (5 от тях са секретни)! Малко са пипнати и някои дребни бъгове, играта може вече безпроблемно да върви под Windows 95/98... и като че ли това е всичко :-(. С други думи графиката си е точно същата като преди 5 години. Дребната разлика е, че тогава всички зяпаха с широко отворени усти към невижданата до момента гледка, докато сега разглезените от футу-ристични ЗО-спектакли геймъри най-много да изтърпят предложеното. Въпреки това дори от днешна гледна точка Tyrian 2000 не изглежда никак зле и едва ли ще предизвика само снизходителни усмивки, което показва колко напред от времето си е бил продуктът на Eclipse през 1995 г. Същото в общи линии се отнася и за звука.

Всичко това обаче се компенсира от все още феноменалния гейм-плей, който въпреки че е максимал-но опростен, определено не е загубил нищо от магическото си привличане! Това пък, казано с други думи, значи, че всички, които са прекарали седмици с оригинала, със сигурност ще се насладят не по-малко и на Tyrian 2000, а пък геймърите, които не са играли оригинала, ще могат да открият една изключително забавна игра, която бързо може да се превърне в истински наркотик.

сряда, 6 февруари 2013 г.

Yager - част 1

Европеиското кино, смея да твърдя е в пъти по-добро от американското, ако могат изобщо да се сравняват. Европейската кухня - също. Пластмасовите чаши и картонените чинии са жалки пред порцелановата традиция на Майсен. Полуфабрикатната Америка ми прилича на малка сестричка на Европа, навлязла в пубертета -ужасно инфантилна, досадна. его-центрична, нахална и натрапчива.

Това може би обяснява гордостта ми от факта, че пиша за европейска игра, макар на запад от Балканите да нямат към нас много по-добро отношение, отколкото аз - към всичко, намиращо се западно от Атлантика.

Особено продължително и цветисто съм склонна да коментирам американските екшъни. Ниско или високобюджетни, те всички си приличат досущ - излизат на конвейер, съдържат само насилие и съмнителни лафове и ценности, твърде малко секс (в Одеон преди време завъртяха някакъв френски филм, в който 15 минути даваха изнасилване... Никоя измишльотина със слузести извънземни и оцеляващи смелчаци или задника на Лопес, таралянкащ се на фона на лозунги за домашното насилие, не може да е по-брутална от битовия примитивизъм, лъхащ от Стария континент).

Европа, сътресения, войни и помирения, аристокрация, ад и рай, живот, наситен с живот! Америка - една Матрица.

Както и да е, мисълта ми беше за Yager. Първата рожба на Yager Development носи името й. Ха сега познайте как се казва главния герой. За позналия - рекламен календар на новия прах за пране „Дойче Еъркрафт Шпийле“



-    Пешо? - глас от публиката.

-    Хм... Близо беше, но за съжаление календарът остава за редакцията.

Всъщност името му е Magnus Tide. Той е от добрите и е пилот, а задачата му е да попречи на лошите да завземат въздушните пътища Еди-Къде-Си и да изнудват населението в едно бъдеще, което се надявам с вас никога да не доживеем. С разгръщането си фабулата ще заплита Магнус в все по-гъста мрежа от опасни интриги и рисковани начинания. Ще запомните играта със заплетени като в класно РПГ второстепенни сюжетни линии,
в които вие активно ще участвате, имайки избор и взимайки решения. Голяма част от удоволствието от играта ще е генерирано в изследването на света извън конкретните ви задачи.

Иначе бричката на левента се казва Еди-Как-Си и лети. С нея той ще се изправи срещу лошата кака Еди-Коя-Си. Като какво ви звучи?

-    Като средностатистически шутьр?
Грешка! Самолети има в симулаторите и аркадните екшъни. Yager е второто - прилича много на Echelon. Действието се развива ГОРЕ. С времето ще получавате достъп до множество оръжия, които в много от аркадно ориентираните мисии ще използвате интензивно. Но в началните ще упражнявате най-вече свикването с управлението, което е малко по-сложно от примитивния тип „газ-спирачка-завой-нагоре-надолу“, но е лесно усвоимо.

Летящата машина има два режима на управление - Jet и Hover. I/I като казвам „режим на управление“, нямам предвид „два изгледа“. Разликата във външния вид витае някъде около екзистенциалния минимум, докато тази в управлението е драстична. Което от своя страна изисква, разбира се, и различен подход. Ако и в двата режима гледате еднакво тъпо, подозирам, че сте сбъркали играта. Около дузина или повече клавиши ще са ви нужни за управление. Копче за удар, копче за спусък, копче за зуум, смяна на оръжия, прихващане на врага, алтернативен огън (не всички оръжия го имат обаче), „взимане“ на екстри, приземяване, карта на местността, спирачка/заден в двата различни режима, смяна на режимите, + управление на посоките - в случай, че са ви много, обърнете се към някой секс симулатор, там вероятно се използват само стрелка напред и стрелка назад.

За Jet режима е ясно - екшън, намирате се в нещо като изтребител - малък и маневрен, с него трябва да извършите чудеса. Който е играл множеството подобни аркейдни летялки е прекрасно запознат.

В Hover влизате в ролята на небесния еквивалент на пън, носещ се по течението на голяма, величествена река. Бавна река. Нещо като цепелин. Какво е преимуществото му пред приятното бръмкане и лупингиране насам-на-там? Първо, не ви се завива свят. Второ, ушите ви почиват. Трето, когато искате да атакувате неподвижна цел, някак естествено шансовете ви да я улучите растат обратнопропорцио-нално на скоростта, с която минавате над нея. Следва продължение...

неделя, 3 февруари 2013 г.

Новият PlayStation?


Sony покани геймърите да "видят бъдещето" следващия месец. Производителят на PlayStation пусна 45-секундено видео (вградени по-долу), което предполага,  че компанията ще направи голямо изявление на 20 февруари в 18:00 EDT."PlayStation събранието" ще се проведе в Ню Йорк, според поканите разпратени от Sony.

Видеото не показва никаква конкретна информация за това, какво може да бъде разкрито по време на събитието. Предишен доклад обяви, че Sony ще проведе събитие в Apple стил през март, за да представи новият PlayStation 4. Не е ясно дали това е същото събитие.

Всички са съгласни, че датата на излизане на PS4, заедно с Xbox 720, ще бъдат обявени през следващите месеци, а самото излизане ще се състои във втората половина на тази година.

Спекулациите относно PS4 са широко разпространени. Предишни и непотвърдени доклади сочат, че системата може да блокира, или по някакъв начин кара, потребителя да играе втори път. Според други спекулации, конзолата ще въведе нов контролер, който може да включва заден тъчпад и бутона Share.