Една райска планета, две раси, които мирно си живеят на нея, няколко неканени гости и множество малки досадници... Достатъчно съставки за една истинска каша или за брилянтна бъркотия, ако предпочитате. В буквалния и в преносния смисъл тя вече е забъркана и ето я кипи с пълна пара - Giants: Citizen Kabuto!
Най-сетне се наканих да седна пред клавиатурата. Да, не беше лесно, защото все някога трябваше да спра да геймя. Какво играх ли? Giants, естествено. Една от последните
игри на Interplay и Planet Moon, която е направо прекрасна. Защо ли започвам направо със суперлативите? Много просто - играта е възхитителна! И то във всяко едно отношение. Естествено, онова, което прави една игра такава, е историята. А в Giants тя е един от основните плюсове. Сега се предполага, че трябва да ви я разкажа подробно и с детайли. Да, ама няма! Ще си я разберете сами по време на играта. А тя е толкова увлекателна и оригинална, че повярвайте ми - няма да станете от PC-то, докато не я превъртите. А това определено не е лесно, защото авторите са предвидили поне 60 часа игрово време и то ако става дума за изпечен геймър.
Giants има и сингъл, и мултиплейър режим. Според мен очарованието на играта определено е в сингълплейър режима. Там ще трябва да минете кампания, която е story - driven, или казано по друг начин интригата ви се поднася на порции в хода на геймплея.
Имайки предвид, че това вече стана модерно, сигурно няма да се учудите или да си кажете:
щом e story - driven, веднага си я взимам!
Но не си мислете, че сте виждали или по-точно чували такава история. Тази игра няма нищо
общо със заглавията, излизали досега. В началото ще започнете с Месс (Meccaryns). Те са изключителни симпатяги: мечтаят само за планетата Майорка, пускат оригинални лафове и говорят с перфектен британски акцент. Това ги прави и най-оригиналните персонажи в играта. В началото ще командвате само един Месс, а после ще намерите и останалите четирима, които са се загубили из пустинните острови на райската планета. Можете да играете както в first person perspective, като Quake и Unreal, така и от трето лице. Ще боравите с безумни оръжия и постоянно ще ви се налага да ползвате вашия jetpack. Ще ви преследват гнусни същества, твърдо решени да ви хапнат на закуска и ще трябва да спасявате малките досадници Smarties, изпаднали в беда.
След това ще влезете под кожата на Sea Reapers, а най-накрая и на гражданина Kabuto, чието име присъства в заглавието на играта. Тази концепция ще ви помогне по-добре да овладеете спецификата на всяка раса. Ще имате предостатъчно време да свикнете с Месс-овете, преди да минете на Reapers. От друга страна това е и недостатък на играта. Аз лично свикнах много с петимата “изродясали” хуманоиди и ми беше адски жалко, че спирам да играя с тях. Delphi, която е основният герой в кампанията на Sea Reapers, е магьосница и прави заклинания. Естествено, от време на време й се налага да използва своя меч и лък, но основното средство за защита и нападение си остават магиите. Тя има и турбо режим, с който може да се изстрелва на-ляво-надясно и изглежда като герой от Матрицата. Повярвайте ми, no-време на една от мисиите с Delphi, в която трябваше да избия разни уроди, се чувствах точно като Нео и Морфей в хитовия филм. Всички летяха нагоре-надолу, оставяйки размазани следи във въздуха ... безумие!
Kabuto пък е бруталният герой. Той разчита единствено на големите си и здрави юмруци, на челюстите си и на пилешкия си мозък. Може да не “убива” враговете си, а да ги изяжда. По този “канибалски” начин дори черпи и енергия. В играта са включени и едни малки създанийца, които се мотаят около вас през цялото време - Smarties! Ето тук по-философски настроените биха достигнали до изначалния извод, че Месс са техническата раса, Reapers съчетават магията с природата, докато Kabuto е самата природа. По-прозаичните биха казали, че това е просто игра с три различни “раси” Но тя съвсем не е обикновенна игра. Авторите бяха заявили, че ще представлява хибрид - невиждана досега жанрова смесица. Според мен не е чак толкова своеобразна като жанр, а странността й се крие в това, че е с най-добре развита история. По време на играта ще имате възможност да наблюдавате стотици in-game console филмчета. Те са прекрасни -с велик хумор и със страшни случки.
Че играта е хибрид, няма две мнения, но хибрид между какво и какво? Естествено, ще ви направи впечатление, че играта е екшън! Но ако се замислите малко, ще видите, че в нея има и мотиви от jump’n’run. Историята пък е доста заплетена и повечето мисии са от типа на “занеси еди-какво си”, “отиди еди-къде cu”, а това са направо quest задачи. Наред c това има мисии, в които ще ви се наложи да строите бази, а това си е стратегия. Има и arcade-елементи все пак! В крайна сметка Giants не е нито стратегия, нито куест, нито jump&run, нито екшън нито arcade...
Тя е
jump&run-екшън-kyecm със стратегически arcade-елементи. Кашата, която се е получила, наистина е страхотна. Чувството, с което ще останете след като я минете, е доста странно. Смесица между гордост, обърканост, неудовлетвореност, изненада... Всички тези неща ще ви минат през главата, докато изиграете Giants, че и след това. А в края (може би и пo време на играта) ще ви светне, че всичко това е някак си свързано помежду си. Заплитат се любовни интриги, има спорове между бащи и синове, майки и деца... общо взето в Giants е пренесен един цял свят от същества, които живеят свой собствен живот. В един момент по време на играта се почувствах объркан. За какво играя? За удоволствието, или за да видя следващото филмче. Е, отговорът е някъде там... След определен момент играх, най-вече за да гледам филмчетата. Сега осъзнавам, че може би ще е върховно, ако Planet Moon и Interplay направят пълнометражен филм на базата на компютърната версия. Малките конзолни сценки определено може да запълнят 60 минути екранно време!
А иначе финалът на играта не е това, което очаквах. Някак си свършва прекалено нормално... Е, ще видим дали на вас ще ви хареса. Нещо наистина досадно и неприятно е, че няма предвиден in-game save! Заради този проблем ще ви се наложи да преиграете не една и две мисии. И като казах “мисии”, се сетих, че все още не знаете как е структурирана играта.
Всяка “раса” има 5 или 6 story-тa! Във всяко story има по няколко мисии, разделени с филмчета. Е, между всяка история ще ви се налага да чакате по 3-4 минути за зареждане, но поне между мисиите няма и секунда забавяне. Има и нещо доста объркващо. Това са контролите. Всяка “раса” има различно управление.
В началото с Месс всичко ще ви бъде обяснено, но по-нататък с Delphi и Kabuto ще ви се наложи да се оправяте сами. Май е редно да спомена нещо за графиката и звука. Графиката е много добра, но има отвратителни бъгове. На 1024x768x16 картинките пак не бяха дотам изпипани - от време на време персонажите потъваха я в стените, я в подовете. Дори ми се случи да не мога да мина мисия заради бъг. Но бъдете спокойни, спасение има и то се нарича patch 1.1.
Всъщност от известно време много фирми правят масирана многообещаваща реклама, а на практика пускат на пазара “разводнени” продукти. Е, при Giants нещата не стоят така. Planet Moon май са успели да създадат играта, за която говореха по рекламите. Заглавие с невероятно як сюжет, който на всичкото отгоре е адски оригинален и интересен. Друг плюс на Citizen Kabuto са невероятно смазващите лафове. Сигурен съм обаче, че част от майтапите ще останат недоразбрани от някои хора. Жалко (за такива, като тях де :))!
Месс: Най-дебилните!
Те са петима. Те са красиви. Те са неустоими. Говорят с прекрасен английски акцент. Baz, Tel, Reg, Bennett u Gordon са готови да се притекат на помощ на всеки, изпаднал в беда. Особено ако е от женски пол. Те не си падат единствено по руси едрогърди мадами. Навити са и на малки, бушонирани, плоски и грозновати чуждоземни девойки. Е, някои от тях се целят и по-високо! Като цяло обаче, общият дух на компанията е да замитат къде що падне и където падне, без да подбират. Играта с тях е може би най-забавна. Постоянно пускат лафове и правят тъпотии. Същевременно най-голямото им забавление е да убиват Reaper-u. Разполагат с 5 вида оръжия, гранати, flares, jetpack и разни други джаджи.
Delphi: Най-сексапилната!
Първоначално дъщеричката на Sappho - принцесата на Sea Reaper-итe (морската жетварка - ха-ха) е била замислена и направена гола-голеничка. Но 2-3 месеца преди премиерата на играта се появиха моралисти, които решиха, че така се развращават “малките деца”. Сега Delphi е по сутиен и пола, но и те са достатъчно прозрачни :). Ако ви пречат, просто отидете в директорията Bin и преместете някъде другаде файла arpfix.gzp (ефектът се появява в 90% от случаите!) А иначе красавицата разчита на своите мечове и лъкове. Самураят Yan я научава и на няколко магии, които тя също може да ползва пълноценно.
Най-готиното й умение е Turbo. С него се движи точно като Агент от Матрицата и оставя контури зад себе си! Кръвта й се регенерира, когато се потопи във вода.
Kabuto: Най-бруталният!
В играта няма да Ви се наложи да играете с Kabuto, а просто с превъплъщението на Delphi (май по тоя начин Ви развалих малко кефа от изненадата :(). Това обаче не пречи да усетите целия брутализъм на този изверг. Той троши, чупи и блъска всичко по пътя си. Най-хубавото му умение е Adrenalin Shock, с което събира мощ, за да нанася по-силни удари. Може и да ражда малки - Offsprings, които са неоценими помощници в битките. На фона на Kabuto всички гадини и врагове изглеждат, а сигурно и се чувстват като лилипути. Ако искате да се насладите напълно на това шоу обаче, трябва да си изтеглите blood-patch - разпространява се безплатно:)!
Играта Starfleet Command е нещо като доразработка на Star Fleet Battles. Добавени са две нови раси - Mirak и Interstellar Concordium (ISC). Предполагам с голяма доза вероятност, че поне едната от двете игри, ако не и двете/не ви говори/нищо. Новото заглавие няма нищо общо с другия представител на сагата ST - Deep Space Nine: The Fallen (сигурно дължината на името значи нещо за тези хора), представена в предишния брой, нито пък с ЗD-екшъна Star Trek Voyager: Elite Force. Действието се води изцяло от външна за корабите камера. На развитието на играта не влияят обекти, по-малки от най-малкия звездолет на коя да е от расите. Предисторията, както винаги е дълга, поучителна и пълна с патриотични чуства. Целта, предполагам, е първо да започнете да играете с нашите образи от федерацията (Federation). И така... Надписите свършват и започва действието. Двете възможности за избор още са за сингъл или мултиплейър. Единичната игра е нещо като учебна пoстановка. Независимо че ще изиграете учебните мисии, много от нещата в реалната игра ще са загадка за вас. В най-добрия случай ще се научите да управлявате съвсем несръчно, уверявам ви, поверения ви боен кораб. Това умение ще ви послужи за основа на всичко останало. i
Най-сложното в играта за мен си остава адекватната реакция на дадената ситуация. Не за друго, а защото за всяко действие си има бутон от клавиатурата. За запознатите с управлението на боен космически кораб вече е ясно какво имам предвид. Играе се с цялата клавиатура. От друга страна за любителите на мишката е предвиден донякъде удобен интерфейс. Но поради липса на място, всички бутончета там са малки и в напечени ситуации се уцелват доста трудно. Една добра стратегия е използването и на двата начина за управление. Директните копчета към оръжията се използват често и се научават сравнително бързо., За щитовете, които и без това се презареждат твърде бавно, няколко секунди мотаене с мишката не биха били фатални. За още по-голямо удобство скоростта на самото действие може да се регулира “ръчно” от 1-ва до 11-та степен. Команди за промяна на състояниеo на корабите могат да се дават и по време на пауза.
Основната цел е да трупате prestige. Това става след успешно завършване на приетите задачи. Освен това престижът играе роля на ресурси, без които не ще можете да преоборудвате старото корито или да го замените с ново. Има и друг хубав елемент - може да избирате между няколко кораба, преди да се гмурнете в празното пространство. Не са най-доброто в империята, за която играете, но за първите мисии вършат работа. Ако се притеснявате от липса на информация - няма страшно. Може с часове да проучвате новините, сведенията за различните империи и за каквото още се сетите. Безинтересното в Цялата история е, че всичко е на английски и няма да срещнете дори сричка на клингонски, ромулански или миракски.
Расите, участващи активно в играта, са осем. Като цяло само федерацията е най-добре балансирана по показатели. Въпреки отделните качества, на различните кораби има и някакъв общ модел на игра, подходящ за начинаещи. Той може да се формулира така: удряй пръв и не давай да те ударят два пъти на едно и също място. За да се ориентирате по-добре в предпочитанията си, ето по няколко думи за Всяка една от расите.
Klingon - империята с най-агресивните жители В галактиката. Тяхната нападателност е вградена във всичките им кораби. Ако искате да “мачкате” със силни оръжия без много мислене, може да започнете да играете с тях. Слабото им място е в щитовете. Тежкото въоръжение пречи на добрата отбрана.
Romulan - притежават “крехки” кораби, но имат завидни способности в играта на криеница. Плазмените им торпеда също не са за подценяване. \
Lyran - конкурират федерацията по техническо развитие. Във флота им намират място така наречените PF (Pseudo Fighters). Teхните оръжия се регенерират бързо и имат прилична мощност. Евтини са и това работи добре за количеството, с което можете да се снабдите.
Hydran - свикнали са на близък бой. Могат да понесат много Вражески попадения, преди да загубят контрола над кораба си. Тайното им оръжие са изтребителите, готови за свирепа атака и бор ба до последно.
Gorn - тежки и флегматични кораби, но с много зъби на борда. “Плюят” и по малко отрова, когато са в настроение.
ISC - притежават кораби с голяма огнева мощ, но с щитове, които почти не покриват гърба им. Ако формацията им бъде разкъсана, последствията може да са доста фатални за тях. Ако играете внимателно и разчитате на мощната им плазма, има голям шанс да спечелят симпатиите Ви.
Mirak - имат слабост към ракетите. По-точно към многото ракети. Щитовете им са доста издръжливи на вражески попадения. При тях също не се иска много размисъл по време на игра.
Federation - с две думи: истинските хуманоиди. Тяхното предимство е само едно: нямат слабости. При тях маневреността, защитата и атаката са еднакво добри, а защо не и еднакво лоши.
